Още от малка знаеше какво иска. Разбира се, в ученическите си години като всеки тийнейджър си позволи няколко забежки от предопределената и съдба, но по-късно се самонаказа. Всъщност минаваше за доста привлекателна, но все нещо и беше криво. Първо брюнетка, после руса, накрая чернокоса, тя постоянно търсеше най-доброто у себе си и го подчертаваше за сметка на разни дефекти. Пропорциите и често разсейваха мъжете от сладкото и излъчване на пълна наивност и невинност, което по-скоро смущаваше близките и приятели. Искрен поглед, смутеност, готовност да се отзове бяха нейните оръжия в изграждането на публичния и частен образ. Тя осъзнаваше, че действителността е малко по-различна и допускаше тук таме по някоя грешка, но нищо чак толкова очевадно, че да навреди на имиджа и.

На 20 се окопити и тръгна с т.нар политик със синя кръв или нещо друго синьо, не стана ясно. Макар че външният му вид пробуждаше по-скоро желание за посещение на психиатрия, това определено не я смущаваше. Значимостта на крайната и цел оправдаваше погнусата от употребата на стандартните средства. Разменна монета бяха сладкият и външен вид, честните сини очи и влажните потрепващи устни, изпълнени с безкористност в користолюбието. Неоспоримата корумпираност на приятеля и, с когото тя битува почти 2,5 години и действаха стимулиращо, почти колкото никога недостигнатият с него връх на висше сексуално удоволствие. Освен може би с плик на главата, въпреки че получаваше някакви дребни жестчета от негова милост – при някоя успешна сделка извън Народното събрание. Все пак по някое време арогантното му държание не остана незабелязано даже от лансиращите дъщеря си нейни родители, които с радост чакаха принца. Принц нямаше, но ето че съдбата сложи своето каменно токче в житието на младата дама, преминала през няколко визии, начини на държание, кръгове хора и изучаване на техники как да не си отваря устата. Стига да не и наредят да си я отвори. Поне не я биеше за сметка на всички други унижения.

.................ПРОДЪЛЖЕНИЕТО на

 http://medienskandal.blogspot.com/2008/12/blog-post_15.html